АИПСМП Доц. д-р Тодор Тодоров, дм
Est rerum omnium magister usus! Caesar (Практиката е учител на всичко! Цезар)
За Мануалната медицина
Мануалната медицина е възникнала в дълбока древност.Андрю Стил Първите исторически сведения за приложението на подобни прийоми ни връщат поне 4000 години назад и са свързани с археологически находки открити на териториите на Древна Месопотамия и Тайланд. Мануалната медицина започва своето обособяване като съвременна медицинска наука в края на XIX век. Първият лекар който започва да практикува определени техники е Atkinson през 1866 г. в град Дейвънпорт, САЩ. През 1892 г. Андрю Стил основава Американско Училище по Остеопатия в Кърксвил, Мисури и става основоположник на остеопатията в САЩ. Постепенно мануалната медицина набира изключителна популярност в САЩ, където през 1901 г. е създадена първата в света национална асоциация. В Европа мануалната медицина започва да се развива в началото на XX век, първоначално в Швейцария и Англия.
Академична интеграция мануалната медицина в Европа получава едва в началото на 70-те години на 20 век. Създават се лакарски дружества по мануална медицина в Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция и др. в които се изявяват специалисти като Sell, Gutmann, Frisch, Lewit, Janda, Cyriax, Maigne, Tilscher, Caviezel, Dvorak и др. В резултат на тяхната усърдна работа мануалната медицина заема своето достойно място в съвременната медицина и в днешно време е особено търсена от физиотерапевти, ортопеди, невролози и други лекари.
Основоположник на мануалната медицина в България е едно от светилата в световен мащаб - проф. Карел Левит от Прага, Чехия. Той провежда учебни курсове в София през 1971 г.. Доц. Тодоров е имал възможността да специализира мануална медицина в Прага под негово ръководство в годините 1985-87. През 2001 г. в Павел Баня е основано Българско Дружество по Мануална Медицина (БДММ) с президент доц. Тодоров. През 2003 г. БДММ е прието официално като представляващо България дружество във FIMM (Световна Асоциация по Мануална Медицина - www.fimm-online.com). През годините БДММ организира редовни сбирки на членовете на дружеството съпроводени от лекции и демонстрации както и международни workshop сбирки във Варна, където гост лектори са световно известни мануални терапевти. Отлична в последните години е колаборацията на БДММ с DGMM (Немско Дружество по Мануална Медицина - www.dgmm.de ).От 2009 г. са подновени националните учебни курсове по мануална медицина под егидата на Медицински университет - Варна с учители доц.Краев и доц.Тодоров. В момента членове на дружеството са 35 лекари-специалисти по мануална медицина които практикуват в големите градове на страната. За съжаление, поради недостатъчния брой обучени специалисти, селското и значителна част от градското население на страната все още ползват услугите на неквалифицирани, самоуки лечители, което е една опасна практика излагаща на значителен риск здравето на пациентите. Липсата на регламентирано законодателство, което да наказва подобни самозванци, както и ниската здравна култура на голяма част от българите е основна причина този феномен да процъфтява в България, в противоречие на съвременните тенденции на европейската медицина. Основна цел на БДММ е членовете на дружеството да бъдат увеличени значително, което би решило проблема като цяло.
Съвременната мануална медицина е фокусирана върху мускуло-скелетната система на човека, която представлява над 60% от целия организъм. Ставите и мускулите са рефлекторно свързани с вътрешните органи в едно цяло, което позволява при тяхното изследване и терапия да се получи важна информация и дори терапевтичен ефект при редица заболявания, на пръв поглед нямащи нищо общо с мануалната медицина. Структурната диагностика не само оценява мускуло-скелетната система относно определени заболявания и конкретни нарушени функции, но също така спомага за оценка на соматичните прояви при заболявания на вътрешните органи. Манипулациите в мануалната медицина целят възстановяване или повишаване подвижността в засегнатите стави и намаляване на болката. Когато са приложени от квалифицирани лекари-специалисти, манипулативните процедури са в състояние да помогнат при множество заболявания. В дългосрочен план те повишават благоденствието на пациента като значително ускоряват възстановителните процеси.
Мануалните манипулации не са панацея с ежедневно приложение. Те не бива да се прилагат по-често от 2 пъти седмично, поради опасност от преразтягане на връзковия апарат и настъпване на хипермобилност (свръхподвижност) на ставите. Според съвременните схващания и опит в рамките на няколко седмици се постига пълно елиминиране дори и на най-упоритите блокажи. Разбира се крайният ефект до голяма степен зависи и от уменията на мануалния терапевт, което е изцяло личностен фактор.
РЕЧНИК
нормалната физиолигична подвижност зависеща от височина, пол и възраст на индивида.
повишение в подвижността (мобилността) резултат от наследствени, конституционални, структурни или функционални промени в ставите и меките тъкани
намалена подвижност (мобилност) в резултат на структурни и/или функционални промени в ставите и меките тъкани
пасивен обем на движение на става с отчитане на съпротивата в крайната фаза. Усещането в крайната фаза на движение зависи от структурата на тъканта.
промяна във физиологичната ставна функция в смисъл на хипо- или хипермобилитет. Мануалната медицина са занимава с лечението на обратимата периферна ставна дисфункция.
обратим ставен хипомобилитет включващ ограничена или напълно загубена ставна подвижност. Блокажът може да присъства в една или няколко посоки на движение.
начално положение на пациента и лекаря за започване на мануална терапия
позиция на става при която нейното движение в посоката на мобилизация е максимално блокирано. Постига се при максимално разминаване на ставните повърхности и съпротивата на меките тъкани при разтягане.
процедурата на постигане на заключваща позиция с цел предотвратяване на нежелани движения в съседни стави (сегменти)
пасивно, бавно и обикновенно повтарящо се движение с нарастваща амплитуда (обем) целящо увеличаване на ограничена ставна подвижност
техника на лекуване на стави посредством бърз, внезапен тласък с малки сила и амплитуда
прилагане на надлъжно теглене целящо раздалечаване на анатомични структури една от друга
промяна в позицията на пациента при пълно отпускане от негова страна, причинена от лекаря
телесен, отнасящ се до тялото